Животът е най ценното за човеците, затова той интересува всички. Животът има две страни. Съвременната наука и пък всичките науки от памтивека доказват, че животът се проявява по две посоки: по посоката на доброто и по посоката на злото. Най-хубавото нещо в света е животът; най-грозното е пак животът. Животът е най-голямото благо, но и най-голямото нещастие е пак той. Животът е създал рая, но той е създал и ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора. Животът произвежда всичките противоречия в света.
Животът като проявление на любовта се изявява по два начина: една любов той проявява в омраза, друга любов той проявява в обич. Не че любовта е причина за това, но животът има изкуството да обърне любовта в омраза. Човек може да запита, как става това. То е изкуство на живота, което само той знае. Не е нужно човек да знае, как животът обръща злото в добро и доброто в зло.
Живот, който обвързва човека, е лош живот който освобождава човека, е добър живот който внася светлина в ума, е добър; живот който внася тъмнина в ума, е лош. Живот, който внася сила в човека, е добър живот; който внася безсилие и слабост е лош. Човек, като стане лош, може ли да бъде силен? Обикновено хората мислят, че и лоши като станат, могат да бъдат силни. Това е невъзможно. И най-силните хора, като влезе в тях лошият живот стават безсилни. И най-добрите хора, като влезе в тях лошият живот постепенно стават лоши. И най-умните хора, като възприемат лошия живот след време стават глупави.
Когато човек обича, в него царува добрият живот. Когато не обича, в него царува лошият живот. Един лош човек не може да обича. Една овца не може да очаква един вълк да я обича. Като посети човек съдилищата и затворите, или ако иде в една касапница, може да види, каква е обичта на съвременните хора и каква е съвременната култура. Добрият и лошият живот са създали света такъв. Като дойдем до живота, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот защо така постъпва. Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двата живота са самостоятелни; и двата живота се разбират и обичат. В какво отношение се разбират? — Злото и доброто се обичат. Две неща несъвместими, но се обичат. Тъй хубаво се обичат, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели добрия живот от лошия. Някои хора искат да знаят, какво нещо е лошият живот. То е неразбран въпрос. Първата жена от целия човешки род искала да отдели добрия живот от лошия. И ние до ден днешен се го разделяме и по тоя начин създаваме своите нещастия. Някои питат, какво има зад добрия живот. Зад добрия живот е лошият. А зад лошия живот какво е? — Зад лошия живот е добрият живот. — Тогава какъв ще бъде краят? — Краят ще бъде и лош, и добър.
Животът се проявява в света на доброто и в света на злото. Злото в света служи като един усилвател. За да усили човек своята добродетел, трябва да мине през царството на злото. За да намали човек злините, трябва да мине през царството на доброто. Следователно, ако човек иска да усили своето добро, трябва да мине през царството на злото.
Любовта в добрия и в лошия живот има само един контрол. Контрол върху живота може да прави само любовта. Любовта не превръща добрия живот в лош и лошия живот в добър, но любовта само контролира тия два живота. Когато се говори за любовта, разбираме тази контролна сила, която може да внесе хармония в живота, да избави човека от несгодите и страданията, на които е изложен. Някой път човек се безпокои за нищо и никакво. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе единаго Бога", се разбира: Това е щастливият живот да познаят хората любовта. Човек, който се отдалечава от любовта, той създава своите страдания. Човек, който се приближава при любовта, той създава своето щастие. в отдалечаването от любовта, иде лошият живот. Там е светът на злото. Като се отдалечаваме от любовта, ние създаваме една почва на злото. Смъртта вече иде. В живота на страданията човек ще познае смъртта. Човек се бои от смъртта. Но що е смъртта? — Смъртта, това е най-лошият живот. Какво е блаженството? — То е най-добрият живот. Адът е лошият живот, лъжата. Раят е истината. Когато хората казват, че без лъжа не може, разбират, че в лошия живот без лъжа не може.
Самият човек едновременно е и добър и лош. Човек наполовина е лош и наполовина е добър. Апостол Павел казва, че духът и плътта се борят в човека; добрият и лошият живот се борят. Когато казваме, че духът и плътта се борят разбираме, че духът се стреми някак си да подигне плътта. Той ръководи тази плът. Ако плътта би се превърнала в дух, духът как би се проявил? Плътта е един свят за проявление на духа. Ако грънчарят няма кал от какво ще направи грънци? Ако градинарят няма семена, с какво ще посее градината си? Там, дето хората се карат, може и да се радват. Там, дето хората грешат, може и добри да бъдат. Погрешката подразбира едно добро и доброто подразбира една погрешка.
Като се говори по този начин, някои може да помислят, че се насърчава злото в света и че хората се развращават. Лошият живот е, който развращава хора. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да съдим. И добрия живот не може да съдим. Когато животът дойде, ние трябва да благоговеем пред него. Не може да кажем: Защо животът е лош? Ние с благоговение трябва да седим пред живота, който се проявява като добър и като лош. Като дойде животът, ще си затворим устата и нищо няма да говорим. Когато попитали един от великите учени на Египет, какво нещо е злото, той само си стиснал устата. По този въпрос и най-мъдрите хора мълчат.
Често хората казват, че дяволът ги мъчи. Никакъв дявол не ги мъчи. Лошият живот мъчи хората. Щом човек попадне в лошия живот той го мъчи. Някои питат, защо е злото в света. Ако злото беше непотребно, то не би съществувало. Щом то съществува, то е потребно на битието. В света и доброто и злото са потребни.
Трябва да имаме любовта като регулатор на нашия живот. Само законът на любовта може да регулира доброто и злото, само тя може да регулира добрия и лошия живот за да излязат на добър край. Ако ние може да възприемем любовта, която може да регулира нашия живот тогава ще влезем във връзка с онова велико Начало, което ни ръководи. Ако индивидът възприеме любовта, може да уреди живота си. Ако обществото, ако народът възприемат любовта и те могат да уредят живота си.
Да възприемем любовта и ние, за да уредим нашия живот.
